fbpx

Политолози: Във втория си мандат президентът ще е различен, ще прави реална политика

Румен Радев, Нова година

Вторият мандат на президента Румен Радев ще е различен от първия, смятат политолозите Даниел Стефанов и Страхил Делийски. Те коментираха пред БТА очакванията си и предизвикателствата за втория мандат на Румен Радев, който започва през януари.

Според Даниел Стефанов президентът Радев навлиза в съвсем различен мандат и това е типично за много президенти по света, при които има ограничение от два мандата. Ако първият беше подчинен на преизбирането, вторият ще бъде свързан с реална политика. Още повече, че общото усещане е, че президентът вече има силни лостове да влияе на политическите решения в изпълнителната власт, каза Стефанов.

Според Страхил Делийски вероятно ще има динамика в поведението на президента Радев. Той посочи също, че последните месеци от първия мандат на Румен Радев са били функция на желанието му за втори мандат, голяма част от действията му са били подчинени на това да се позиционира максимално ефективно и резултатът от изборите показа, че e успял. Според Делийски комбинацията от конфликти с изпълнителната власт и с Бойко Борисов и предизборният контекст са определили до голяма степен по-острото политическо поведение на президента досега. Сега го няма предизборният контекст, няма го и Борисов, а имаме изпълнителна власт, която, поне на първо четене, не е в конфликт с президента, посочи Делийски, добавяйки, че той не смята, че „Продължаваме Промяната“ е президентски проект.

Тези ключови промени в политическия контекст, според политолога, предполагат и друг тип поведение на президента – вероятно не толкова конфликтно, въпреки, че не изключва Румен Радев да продължи с корективното си поведение по отношение на определени законопроекти чрез правото си на вето, както и чрез инструмента на обръщения. Но със сигурност поне в един начален период може да се очаква повече диалогичност с изпълнителната власт и по-малко резки позиции с оглед на това, че вече не е в контекста на предизборна кампания, посочи Делийски.Предизвикателствата пред президента Румен Радев

Намирането на решения на кризите пред страната, взаимодействието с правителството и отношенията с Русия ще бъдат предизвикателства пред президента, според Даниел Стефанов.

България е в каскада от кризи. Българите очакват бързи и точни мерки, защото никой вече не се интересува от това колко трудно е да се намери решение за укротяване цената на електроенергията или колко непредсказуем е COVID вирусът. Това са трудни решения, които несъмнено ще оставят групи от обществото недоволни. И тук премиерът Петков ще получи основната тежест, но, без съмнение, част от това недоволство ще се насочи и към президента“, посочи Даниел Стефанов.

По думите на политолога последните седмици са показали и друг проблем – президентът ще трябва много да внимава да не разруши трудно създадената коалиция за правителство. Действията на двамата министри – Теодора Генчовска, бивш служител на президентството и Стефан Янев, бивш служебен премиер на президента Радев, донесоха първата криза в кабинета след само 10-ина дни мандат, смята Стефанов. Според него, ако наистина има различия по въпросите на външната политика, отбраната и отношението към ДС между премиера и президента, това е проблем за Кирил Петков. Той има нужда от евроатлантическа легитимация и е получил подкрепа от обществото след като е дал ясна заявка за прозападно управление, добави Даниел Стефанов.

„Дрънкането“ на руски оръжия в Украйна, промяната на правителството в Берлин, енергийното изнудване на ЕС са все неща, които ще направят все по-трудно в Европа да имаш приятелска или неутрална позиция към режима на Путин в Русия. И всяко едно изказване като това за Крим на Румен Радев ще го поставя във все по-лоша компания, посочи още Даниел Стефанов.

Според Страхил Делийски предизвикателство пред президента ще бъде очакването да играе активна роля в политическия живот.

Вероятни са някакви проблеми във функционирането на изпълнителната власт, но едва ли това ще е ключов проблем за президента, коментира Делийски. Но има поредица от предизвикателства и кризи, и в друга ситуация едва ли много-много щяхме да се вглеждаме в президентската институция при регулирането им, но с оглед на това, че президентът фокусира в себе си до голяма степен очакванията заради двете служебни правителства, на които беше принципал, има още нагласата, че той ще трябва да играе някаква по-сериозна политическа роля, каза политологът.

Делийски посочи, че това е инерция на общественото мнение и на очаквания на политическите субекти и със сигурност ще вкара президента в ситуация, в която той да има активна роля. Докъде обаче ще стигне е друг въпрос, той няма кой знае какви инструменти освен КСНС, обръщения, консултации с политическите сили, добави политологът.

По думите му президентът все още е във фокуса на вниманието, защото още не сме влезли в нормален политически процес и не е тръгнала да работи институционалната машина. В такъв тип контекст на институционални дефицити, президентът тогава е силен. Въпреки, че влязохме в новия политически цикъл, тези дефицити стоят, това предопределя и неговото по-важно участие, отбеляза Делийски.

Ключовите думи за България за 2022 г. и за изминалата година

„Възможност“, „очакване“, „мобилизация“ са важните думи за България за новата година и „фалстарт“ вероятно е думата за 2021 г.,според Даниел Стефанов.

„През 2021 имахме три пъти избори, появи се и ваксина срещу COVID. В обществото ни се появи енергия, която е типична за почти всяка смяна на властта, особено след по-дълго управление на една политическа сила. Но трябва да си дадем сметка, че през 2021 г. като общество успяхме да изпълним само най-малката задача – да излъчим правителство и то от третия път.

С основните задачи, с които Европа и светът се занимават – преборване на COVID пандемията, избягване на тежката икономическа криза, планове за декарбонизация и рязко модернизиране на производствата, ние всъщност не се справяме. Така че от една страна думата за 2021 може би е „енергия“, може да бъде „ваксина“, или „избори“. Но, като имаме предвид как ние използвахме всичко това, вероятно думата за 2021 г. за България е „фалстарт“, коментира Даниел Стефанов.

Според Стефанов думата на 2022 г. за страната ни е „възможност“. „От една страна имаме ново правителство, с хора от ново поколение, от друга – ЕС ни чака да предадем разумен план за икономическа трансформация и да го финансира, от трета – по много теми сме притиснати в ъгъла – енергетика, екология, здравна система, инфраструктура, корупция. Когато няма място за отстъпление и отлагане, идва моментът за сериозна промяна. Тази „перфектна буря“ дава тази възможност“, смята Даниел Стефанов.

Според него другата дума, на която трябва да обърнем внимание, е „очакване“. В българското общество има огромно очакване за действие. Очакване има и към България от нашите партньори – да покажем накъде отиваме, изтъкна политологът. Според него за постигането на тези цели е нужна мобилизация, както на политическия елит, така и на обществото и това вероятно е третата дума за 2022 г. Има нужда България да „натисне педала“ и да започне да настига, каза Даниел Стефанов.

Основните думи на изминалата година бяха „промяна“, „кризи“ и „стабилност“, това ще са думите и на 2022 г., но малко с по-различно значение, според Страхил Делийски. Ако думата „промяна“ се свързваше през 2021 г. с потребност и очакване, то през 2022 г. тя трябва да се изпълни със съдържание на равнището на конкретните политически действия, каза политологът.

Същото е и със „стабилност“ – част от очакванията за тази промяна са да бъдат свързани със стабилност, най-малко да се стабилизира политическият процес, посочи политологът. Кризи имахме основно здравна, социална, сега те се натрупват и не виждам основание да смятаме, че скоро ще изчезнат, добави Делийски. Той обобщи, че трите думи функционират в един смислов контекст – случване на промяна, която да доведе до стабилност, чрез която да бъдат решени кризите.

По думите на Делийски това изречение е звучало различно през 2021 г. – „Не може повече така, има кризи, ние трябва да променим нещо“. Това, което ще променя нещата, е, че властта има нова субектност, нещо, което не се беше случвало в последните 12 години, каза Делийски. През този период живеехме в политически, управленски и културен навик, знаехме какво ще стане, за добро или лошо.

Сега има променена политическа субектност, излизаме извън навика и не знаем какво ще стане, добави политологът. Той смята, че сложното ще бъде особено в началото – борбата за интерпретацията. От гледна точна на конструирането на политическия процес в първите сто дни на правителството това ще бъде основната символна битка на политическия терен – имаше ли смисъл да се случва това, трябваше ли да излизаме от навика, не беше ли по-добре преди, коментира Делийски, като по думите му този, който надделее, ще си „постеле“ добре за следващия политически сезон.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *